Incoterms 2010

Предназначението на INCOTERMS е да предостави комплект от международни правила за тълкуване на най-широко използваните търговски термини в областта на външната търговия. По този начин могат да се избегнат или в краен случай в значителна степен да се ограничи неопределеността в различните интерпретации на такива термини в различните страни.

Областта на действие на INCOTERMS е ограничена до въпросите, свързани с правата и задълженията на страните по договора за покупко-продажба по отношение на доставката на продадената стока. В INCOTERMS 2010 термините са групирани в четири съществено различни категории:

  • Продавачът само предоставя наличната стока на купувача на собствената територия на продавача (първата буква на съкращението е “E” – термин EXW).
  • Продавачът е задължен да достави стоката на превозвача, определен от купувача (първата буква на съкращението е “F” – термините FCA, FAS и FOB).
  • Продавачът е длъжен да сключи договор за превоз (транспорт), но без да поема риска от загуба или повреда на стоката или допълнителни разходи, дължащи се на събития, случили се след разтоварване и експедиране (първата буква на съкращението е “С” – термините CFR, CIF, CPT и CIP).
  • Продавачът се задължава да поеме всички разходи и рискове, нужни за доставката на стоките до местоназначението им (първата буква на съкращението е “D” – термините DAF, DES, DEQ, DDU и DDP).